by Бъдъмба Вто Авг 28, 2012 7:44 pm(абе какво е това изискване за дължина на заглавието на темата?! 
)
Исках да съставя тема с исторически преглед, картинки и разсъждения, както си му е редът, но се видя че няма да имам време скоро. Пускам си хвърчащите мисли и отговарям на зададените ми дотук въпроси, разчитам който е в час да ме поправя.
Кафтанът, общо казано, е дреха, носена през цялата българска история, тясна при торса, широка от кръста надолу (разширяването е с клинове), с прорязана отгоре додолу предница и ръкави. През ВБЦ прорезът е два вида:
- централен, закопчаван с копчета. За видовете намирани при нас копчета има линк в темата "Материали". Плоските копчета с дупки не знам кога се появяват, но през средновековието още не съществуват, всички варианти са с халкичка. Евтино измъкване е стъклено мънисто, нанизано на дълга мека топлийка, чиито край после се огъва като кукичка. Във Варна има доста магазини с такива джиджафки, предполагам в Пловдив също.
- страничен, с припокриване. Този вторият според мен е принос на братята кумани, при прабългарите го няма. Тук закопчаването е малко мътно. При станиченските и при долнокаменски кафтани не се виждат копчета, но все нещо трябва да има, иначе плата ще висва. При калотинския има едни бели ивици, които може да са илици или пък връзки. При разкопки са намирани гайтани и шнурове на възли, които са служели за закопчаване на дрехата, така че това е едно възможно, евтино и красиво решение на проблема.
Украса - ивици цветна коприна; ширити; поръбване с кожа. Гъзарските метални копчета в големи количества също са вид украса.
Подплата - в зависимост колко дебел и топъл искате да е кафтана може да е кожена, копринена, памучна или липсваща. Все пак с подплата изглежда по-гъзарски.
Дължина - до средата на прасеца.
Ръкави - забавната част. Стандартни къси или дълги и нестандартни висящи. Последните от своя страна могат да са истински ръкави с допълнителни цепки за измъкване на ръката или просто декоративни парчета, които се ветреят свободно.
Май това е.
)Исках да съставя тема с исторически преглед, картинки и разсъждения, както си му е редът, но се видя че няма да имам време скоро. Пускам си хвърчащите мисли и отговарям на зададените ми дотук въпроси, разчитам който е в час да ме поправя.
Кафтанът, общо казано, е дреха, носена през цялата българска история, тясна при торса, широка от кръста надолу (разширяването е с клинове), с прорязана отгоре додолу предница и ръкави. През ВБЦ прорезът е два вида:
- централен, закопчаван с копчета. За видовете намирани при нас копчета има линк в темата "Материали". Плоските копчета с дупки не знам кога се появяват, но през средновековието още не съществуват, всички варианти са с халкичка. Евтино измъкване е стъклено мънисто, нанизано на дълга мека топлийка, чиито край после се огъва като кукичка. Във Варна има доста магазини с такива джиджафки, предполагам в Пловдив също.
- страничен, с припокриване. Този вторият според мен е принос на братята кумани, при прабългарите го няма. Тук закопчаването е малко мътно. При станиченските и при долнокаменски кафтани не се виждат копчета, но все нещо трябва да има, иначе плата ще висва. При калотинския има едни бели ивици, които може да са илици или пък връзки. При разкопки са намирани гайтани и шнурове на възли, които са служели за закопчаване на дрехата, така че това е едно възможно, евтино и красиво решение на проблема.
Украса - ивици цветна коприна; ширити; поръбване с кожа. Гъзарските метални копчета в големи количества също са вид украса.
Подплата - в зависимост колко дебел и топъл искате да е кафтана може да е кожена, копринена, памучна или липсваща. Все пак с подплата изглежда по-гъзарски.
Дължина - до средата на прасеца.
Ръкави - забавната част. Стандартни къси или дълги и нестандартни висящи. Последните от своя страна могат да са истински ръкави с допълнителни цепки за измъкване на ръката или просто декоративни парчета, които се ветреят свободно.
Май това е.
.И от двата варианта има в венецианската история за Троянската война чийто изображения черпят доста вдъхновение от нашия регион .. също и в унгарската Кепеш ,стенописите от Македония и Сърбия ,както и едно ктиторско изображения на влашкия воевода Радо облечен с много красив кафтан,Софийската Александрия от 15 век и т. т .
