За връхната войнска дреха на българите ( наметало ), както каза Пуха пише още в ,,Стратегикона” на Маврикий. Там е упоменато, че конниците във византийската войска носели връхни дрехи с широки ръкави наречена гуниа, с които да покриват цялото си въоръжение и освен от атмосферните условия да се предпазват и от стрелите на врага. С името гуне, гунче, гуна в някой краища на страната ни се наричат и двете разновидности на ямурлука : наметка с качулка ( ямурлук, опанджак, кепе, кебе, кабаница, клашник, фердже, дебелище и др.) и дълга ръкавна дреха с допълнителни вертикални клинове и богата украса.( долама, дреа, голяма дреха, чeпкен, клашник, бой хаба, кепе, фердже, дълга копчалия и др.)
В средновековието според Маврикий, тези дрехи били изработени от кожа с косъм нобероникиа (νοβερονακια) или плъст кентуклон (κεντούκλων). В ,,Тактика” на ЛъвVI, вместо гуниа дрехата е наречена само кентукла(νεντούκλα ) по името на материала от който се изработва . В българския народен костюм от кожа с косъм (овча с космите навън) или от козинява плъст -смес от вълна с козина от кози (козяк, козиняк, козиняв вътък) се изработват безръкавните намятани ямурлуци (козени кебита). Собствено гунята (кепе от реснач) се изработвала от тепана вълнен шаяк(аба) изработен на ресни, т.е. буклиран с бримките навътре така че да имитира косми и да е по-термоустойчив (на ресни , като халище.) От вълненена плъст (тепан шаяк, четворно бало, дебела аба и др. ) се изработвали както безръкавните така и ръкавните обличани ямурлуци с дълги понякога отворени ръкави, с допълнителни вертикални клинове и богата украса.
По- нататък в текста на Стратегикона, този тип дреха вероятно поради дължината си е определена като неподходяща за пехотата и е наречена българско наметало (βουλγαρικύ σαγιά ). Подобно на това в българската носия работният ямурлук- наметка се изработвал по-къс за овчарите и по-дълъг за колари и ездачи.
По-късна средновековна форма на описваната от Маврикий гуня, е т.н. епилорикион (έπιλωρίκιον), какъвто според Никифор Фока носели най-тежко въоръжените византийските войни наречени по тази причина епилорикофорои (έπιλωρίκοφιρόι). Представителният вариант на тази дреха известна по-късно и като епаноклибанон (έπανωκλίβανον, έπανωκλίβανα) бил изработван от скъпа коприна и памук, понякога в бял или друг ярък цвят..
Наследник на този тип връхни дрехи-наметки, вероятно са дългите войнски дрехи с висящи ръкави изобразени в българския препис от 15 век на ,,Александрия "( илюстриран кодекс Nr. 771 в Народната библиотека, София), а също и подобните им клинати или прави дрехи, изработени от скъпо сукнои подплатени с кожа нарисувани на средновековните ктиторски портрети от периода XV-XVII век . Етнографският вариант на последните е дългия овчи кожух (бой кожух, бойлия кожух, голям кожух-клинат кожух, бръченик) и неговият по-скъп вариант- ,,покрит с плат кожух” (каплама , капама шуба, подплатен кожуф, абен кожух, църн кожух, бунда , корк, бой капаклия абата, габина, кабаница, джубе, копанар, долама и др.) Тези дрехи били скъпоструваща занаятчийска стока с по-сложна кройка, изработена от черен или тъмносин шаек (чоха) с подплата от овча кожа, а понякога и с обтока от скъпа дивечова кожа с косъм ,, кожух от шаек поставен с кожи и черни обтоки”. Както в древността и средновековието, така и в етнофрафско време тези дрехи се носят и наметнати и облечени. Мисля, че безръкавните наметки с качулки от типа на нашия ямурлук са просто опростен работен вариант на ръкавните наметки с качулки и от там на ръкавните представителни наметки,които имат усложнена кройка с подплата и обтоки от кожа.
Аналог на наименованията на тази връхна мъжка дреха има в кавказките езици, където на андски с жухъа се означава черкеската, a на аварски и агулски със хъабача, къабачей се означава именно тежката връхна шуба.
Ако пък говорим за най-вероятното българско название на този тип дреха през средновековието, той е или нарицателното гуня (може би имащо връзка с ,,хунска” дреха) или описателното кебе (показващо материала от който е изработена дрехата)
Последното е наименование както на средновековните защитни дрехи в ,,Преславския инвентарен надпис”(кубе, кюпе, кебе); ,,Стратегикона на Маврикий” (заба-zaba, ζάβα), и Sulloge Tacticorum (кабадиа-καβάδια, καβάδιον ) , така и на шапката (кепе, капа) , и връхната ръкавна или безръкавна дреха (кебе, кипе, , кабаница, капаклия абата, аба , абичка хаба, хабаничка, габина, копанар )в българския етнографски костюм и др.
[i]
by гаден пухчо Вто Фев 21, 2012 6:35 am
. 
