by Протостратор Пет Дек 09, 2011 10:11 pmДРЕВНИТЕ ПЛЕМЕНА НА БАЛКАНИТЕ
Траки:
Траките са индоевропейски племена, живеещи в Тракия и съседните земи ( България, Румъния, Молдова, Североизточна Гърция, европейски и северно-западната част на Азиатска Турция, в източната част на Сърбия и Македония).
В V век преди новата ера, траките населявали северната част на Балканите и в прилежащите земи на запад до Черно море. Херодот в петата книга, като ги нарича вторатя (след индийците) по големина народ в познатия свят, и потенциално най-мощните във военно отношение – ако те спрат на вътрешните си боричкания. По това време траките са били разделени и от голяма част враждуващи племена.
Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на V век пр.н.е. от Терес I. През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войската на консул Манлий Вулзон, която се връщала от Галатия. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали от битката при Магнезия (190 пр.н.е.), като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взели участие във войните на Римската империя, като са описвани като войнствено племе.
След като римляните завладяват траките в средата на 40-те години на І век (през 45 г.), е създадена римските провинции Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Провинция Мизия, граничела на север с Дакия, а на юг с Македония. Отначало представата за провинци била много смътна. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 46 г.
Многократните нашествия на хуни, готи, келти и сармати и славяни в периода IV-VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките,говорен до VI век и намаляването числения им състав и вследствие на това – и на културното им влияние. След заселването на прабългарите на Балканския полуостров и създаването на българската държава, траките заедно със славяните, стават част от българския етнос.
По известните Тракийски племена са:
1.Бизалти
2.Битини
3.Кикони
4.Даки
5.Апулити
6.Карпи
7.Костобоки
8.Суки
9.Дии
10.Едони
11.Гети
12.Меди
13.Мушки
14.Сатри
15.Фини
16.Травси
17.Трибали
http://vaskavasileva.hit.bg/d182d180d0b0d0bad0b81.jpg
Трибали:
Според учените трибалите са тракийско племе. Те били конгломерат от три групи еднородно население, разположено западно от река Тимок, източно от нея и северно от река Дунав. Местоположението и общата им племенна територия през IV в.пр.н.е. е била:долините на реките: Морава, Нишава, Тимок, Лом, Огоста,
Скът, Искър и Вит.
Известните трибалски тържища (пазари) са били в Ниш и Сердика (София). До тях се стигало по удобна за времето си пътна мрежа, състояща се от вертикални (в направление север-юг) и напречни (изток-запад) пътища. Вертикалните са били по реките
Морава, Нишава, Тимок, Лом, Скът и Искър,а напречен е бил пътят по река Дунав.
Селищата са им били от 2 типа – открити (неукрепени) и укрепени.
Неукрепените, били разположени по долините на реките или върху низки полегати склонове обградени с реки.
Укрепените, също са били няколко вида:
1. сражеви крепости,
2. крепости – убежища,
3. крепости – селища и
4. крепости – центрове (административни, военно политически и религиозни). От този вид е била островната крепост на Сирм (за сега с неизвестно местоположение), която Александър Македонски неуспешно атакувал.
Стените на крепостите са изграждани от ломен, необработен камък, в повечето случаи – без спойка и от дърво. Обикновенно стената е следвала особенностите на терена, като при изграждането ù са се придържали към кръгла или елипсовидна форма. Крепостите са имали отвори (врати с хоризонтално захващане,тъй като са служели и за мост) в направленията на главните пътища и броя им е зависел от тях.
В религиозно отношение трибалите са били поклонници на „богинята майка” и «соларният култ». Те смятали Космическата светлина за висше божество.
Трибалите са образували своята държава след одрисите. Тукидид съобщава, че през 424 г. пр. н. е. одриският цар умрял в поход срещу трибалите. Диодор Сицилийски пише, че през 376 г. пр. н. е. „трибалите, притиснати от недостиг на храна, предприели масов поход срещу страната отвъд тяхната граница и си доставяли храна от чужди земи. Бидейки повече от тридесет хиляди души, те нападнали съседна Тракия и опустошили безпощадно страната на абдерийците.” От Страбон научаваме, че „Трибалският цар Сирм не допуснал Александър Македонски да излезе на острова, където се бил укрепил, но му пратил дарове и свързал приятелство с него”, а за същото събитие Апиан (римски историк от гръцки произход) казва, че „Александър разменил със Сирм залог за вярност”. Как са изглеждали тези „дарове”, които е приел и на които е отговорил с „вярност” македонският владетел, повелителят на целия античен свят, илюстрират златните съкровища и накити от земите на трибалите. Докъде са се простирали земите на Сирм и на неговите предци и потомци, не се знае, но Птоломей пише, че Ескус (Гиген) било „средище на трибалите” и че на изток от тях живеело тракийското племе гети.
През първите десетилетия на своето господство Рим запазил заварената селищна структура. Цялото внимание на империята било насочено към изграждането на северната държавна граница, – която минавала по южния дунавски бряг. Над повечето от заварените тракийски селища (Ескус, Димум, при Бонония, при Рациария) римляните изградили нови крепости често с нови, римски имена. Според античните автори Рим постигнал победата си на Балканите чрез безмилостно избиване на траките. Тези, които останалите, продължили да живеят свободно по обезлюдените полета, а значителен дял от тях се изтеглили в планинските райони. Завоевателите се настанили главно в новоизградените си крепости и градове. Само по дунавския бряг от Тимок до Дуросторум винаги квартирували три легиона, формувани през първите десетилетия от италийци. През определени периоди техният брой дори нараствал. В Долнодунавския лимес е регистрирано пребиваването на IV скитски, V македонски, VIII августов, VII клавдиев и I италийски легиони на много помощни войски али (конни), кохорти (пехота), а за охраната на Дунав бил създаден и речен флот.
Римляните установили контрол над района през 45-46 г. Той бил част от Провинция Горна Мизия с център град Рациария (днешното село Арчар).
Късната античност, IV-VІв. е представена с така наречените «градища».
Според сведения на Прокопий Кесарсийски (ІV в.) „При император Юстениан, старите укрепления са били възстановени и построени нови
«кастели», крепости и градове…”. Втора по значимост след Дунавска-била Балканската отбранителна система, състояща се от преградни стени и малки фортове.
Следи от нея все още могат да се намерят в землищата на села и градове от Видинска, Монтанска и Врачанска област. Такова «градище» може да се види при селата Долни и Гони Лом. От него има великолепна възможност за наблюдение и контрол на тоговашните пътища.
В заключение, Страбон (древногръцки географ, историк и философ. Автор е на „География” ) дава следните конкретни цифри: „Днес (I век) има 22 племена в Тракия и макар страната да е пообезлюдена (от римляните) то тя е в състояние да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника…”
http://vaskavasileva.hit.bg/thraciae-d0bad0b0d180d182d0b0-d0bdd0b0-d0bed180d182d0b5d0bbd0b8d183d181-1527-1598g.jpg
П.П.: Качил съм картите в един от едновремешните ми сайтове в hit.bg .
Статията не е моя.
Траки:
Траките са индоевропейски племена, живеещи в Тракия и съседните земи ( България, Румъния, Молдова, Североизточна Гърция, европейски и северно-западната част на Азиатска Турция, в източната част на Сърбия и Македония).
В V век преди новата ера, траките населявали северната част на Балканите и в прилежащите земи на запад до Черно море. Херодот в петата книга, като ги нарича вторатя (след индийците) по големина народ в познатия свят, и потенциално най-мощните във военно отношение – ако те спрат на вътрешните си боричкания. По това време траките са били разделени и от голяма част враждуващи племена.
Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на V век пр.н.е. от Терес I. През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войската на консул Манлий Вулзон, която се връщала от Галатия. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали от битката при Магнезия (190 пр.н.е.), като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взели участие във войните на Римската империя, като са описвани като войнствено племе.
След като римляните завладяват траките в средата на 40-те години на І век (през 45 г.), е създадена римските провинции Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Провинция Мизия, граничела на север с Дакия, а на юг с Македония. Отначало представата за провинци била много смътна. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 46 г.
Многократните нашествия на хуни, готи, келти и сармати и славяни в периода IV-VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките,говорен до VI век и намаляването числения им състав и вследствие на това – и на културното им влияние. След заселването на прабългарите на Балканския полуостров и създаването на българската държава, траките заедно със славяните, стават част от българския етнос.
По известните Тракийски племена са:
1.Бизалти
2.Битини
3.Кикони
4.Даки
5.Апулити
6.Карпи
7.Костобоки
8.Суки
9.Дии
10.Едони
11.Гети
12.Меди
13.Мушки
14.Сатри
15.Фини
16.Травси
17.Трибали
http://vaskavasileva.hit.bg/d182d180d0b0d0bad0b81.jpg
Трибали:
Според учените трибалите са тракийско племе. Те били конгломерат от три групи еднородно население, разположено западно от река Тимок, източно от нея и северно от река Дунав. Местоположението и общата им племенна територия през IV в.пр.н.е. е била:долините на реките: Морава, Нишава, Тимок, Лом, Огоста,
Скът, Искър и Вит.
Известните трибалски тържища (пазари) са били в Ниш и Сердика (София). До тях се стигало по удобна за времето си пътна мрежа, състояща се от вертикални (в направление север-юг) и напречни (изток-запад) пътища. Вертикалните са били по реките
Морава, Нишава, Тимок, Лом, Скът и Искър,а напречен е бил пътят по река Дунав.
Селищата са им били от 2 типа – открити (неукрепени) и укрепени.
Неукрепените, били разположени по долините на реките или върху низки полегати склонове обградени с реки.
Укрепените, също са били няколко вида:
1. сражеви крепости,
2. крепости – убежища,
3. крепости – селища и
4. крепости – центрове (административни, военно политически и религиозни). От този вид е била островната крепост на Сирм (за сега с неизвестно местоположение), която Александър Македонски неуспешно атакувал.
Стените на крепостите са изграждани от ломен, необработен камък, в повечето случаи – без спойка и от дърво. Обикновенно стената е следвала особенностите на терена, като при изграждането ù са се придържали към кръгла или елипсовидна форма. Крепостите са имали отвори (врати с хоризонтално захващане,тъй като са служели и за мост) в направленията на главните пътища и броя им е зависел от тях.
В религиозно отношение трибалите са били поклонници на „богинята майка” и «соларният култ». Те смятали Космическата светлина за висше божество.
Трибалите са образували своята държава след одрисите. Тукидид съобщава, че през 424 г. пр. н. е. одриският цар умрял в поход срещу трибалите. Диодор Сицилийски пише, че през 376 г. пр. н. е. „трибалите, притиснати от недостиг на храна, предприели масов поход срещу страната отвъд тяхната граница и си доставяли храна от чужди земи. Бидейки повече от тридесет хиляди души, те нападнали съседна Тракия и опустошили безпощадно страната на абдерийците.” От Страбон научаваме, че „Трибалският цар Сирм не допуснал Александър Македонски да излезе на острова, където се бил укрепил, но му пратил дарове и свързал приятелство с него”, а за същото събитие Апиан (римски историк от гръцки произход) казва, че „Александър разменил със Сирм залог за вярност”. Как са изглеждали тези „дарове”, които е приел и на които е отговорил с „вярност” македонският владетел, повелителят на целия античен свят, илюстрират златните съкровища и накити от земите на трибалите. Докъде са се простирали земите на Сирм и на неговите предци и потомци, не се знае, но Птоломей пише, че Ескус (Гиген) било „средище на трибалите” и че на изток от тях живеело тракийското племе гети.
През първите десетилетия на своето господство Рим запазил заварената селищна структура. Цялото внимание на империята било насочено към изграждането на северната държавна граница, – която минавала по южния дунавски бряг. Над повечето от заварените тракийски селища (Ескус, Димум, при Бонония, при Рациария) римляните изградили нови крепости често с нови, римски имена. Според античните автори Рим постигнал победата си на Балканите чрез безмилостно избиване на траките. Тези, които останалите, продължили да живеят свободно по обезлюдените полета, а значителен дял от тях се изтеглили в планинските райони. Завоевателите се настанили главно в новоизградените си крепости и градове. Само по дунавския бряг от Тимок до Дуросторум винаги квартирували три легиона, формувани през първите десетилетия от италийци. През определени периоди техният брой дори нараствал. В Долнодунавския лимес е регистрирано пребиваването на IV скитски, V македонски, VIII августов, VII клавдиев и I италийски легиони на много помощни войски али (конни), кохорти (пехота), а за охраната на Дунав бил създаден и речен флот.
Римляните установили контрол над района през 45-46 г. Той бил част от Провинция Горна Мизия с център град Рациария (днешното село Арчар).
Късната античност, IV-VІв. е представена с така наречените «градища».
Според сведения на Прокопий Кесарсийски (ІV в.) „При император Юстениан, старите укрепления са били възстановени и построени нови
«кастели», крепости и градове…”. Втора по значимост след Дунавска-била Балканската отбранителна система, състояща се от преградни стени и малки фортове.
Следи от нея все още могат да се намерят в землищата на села и градове от Видинска, Монтанска и Врачанска област. Такова «градище» може да се види при селата Долни и Гони Лом. От него има великолепна възможност за наблюдение и контрол на тоговашните пътища.
В заключение, Страбон (древногръцки географ, историк и философ. Автор е на „География” ) дава следните конкретни цифри: „Днес (I век) има 22 племена в Тракия и макар страната да е пообезлюдена (от римляните) то тя е в състояние да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника…”
http://vaskavasileva.hit.bg/thraciae-d0bad0b0d180d182d0b0-d0bdd0b0-d0bed180d182d0b5d0bbd0b8d183d181-1527-1598g.jpg
П.П.: Качил съм картите в един от едновремешните ми сайтове в hit.bg .
Статията не е моя.
