Забавни работи

Тва последното кърти... Абе да питам тоя самсуняк уелингтън банн-ат ли е от форума или пак пинзи като женка ?

Счупи си катаната...

ахаха греда

Я кажете сега това вярно ли е
http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/541810_10150936670884355_1266937338_n.jpg

Донякъде... Абе как си го направиш....

За жалост-ДА!

Е такова ти трябва и нямаш грижи http://www.dimitrovgrad.net/blog/2009/06/12/distantsionno-mechta/

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4959991 Ненормална работа за последно така се радвах на китайските войници но и тия са по-конец....

Това е като вица на Весо Парцала за делото срещу мутрата (тъмбс ъп)

Покрай зачестилите слухове за обтегнатите отношения между Свободните възстановчици и Кликата ме обзе натрапчиво дежа вю и си прерових старите файлове на компютъра. Литературното творение долу е копродукция на мен и Вожда на орките от далечната 2005та година. Ще се убедите, че много малко неща са се променили оттогава

Пояснения и предистория:
- след първата "Доблест и слава" през 2004та Чигот отнесе сериозни критики и негативи от Модус Вивенди за неавтентично си, неадекватно, "циркаджийско" и т.н. представяне там. Това постави началото на твърде продължителна и яростна форумна война, като бойните действия се водеха в няколко различни клуба на dir.bg (тогава средновековната секция на Традиция още я нямаше).
- По това време Модус Вивенди и Мотус бяха едно цяло, в Чигот все още не бяха постъпили нито Гил-галад, нито Здравко Пеев и ролята на трола се играеше от Блек улф, член на Орловия кръг.
- Чиготска ковачница също не съществуваше и мечовете си ги правехме от шини (оттам момента с мъртвото заваряване).
- Цигарите на дядо Благо не съдържаха тютюн

И така, текста:
"Дълго тля напрежението между българските реенактори и най-сетне достигна своя предел. Много цветисти послания бяха разменени, но стана ясно, че думите не помагат и трябва да се мине към дела. И щом перото не може да се справи с проблема, ред е на меча да го разреши, по добрия стар средновековен начин.
Уговорен беше неутрален терен, на една по-широчка поляна край Търново, където заинтересованите да се срещнат и да уредят, с реч или оръжие, всички спорни въпроси помежду си. От София пристигнаха осмината активни членове на „Модус Вивенди”. С тях дойде и Торн – най-добрия фотограф сред юристите и най-добър юрист сред фотографите, с надеждата, че ако не успее да помири спорещите, то поне ще заснеме сражението между тях. Още осем души пристигнаха от Варна – членовете на група „Чигот”. Липсваха, кой знае защо, Гаден Пухчо и дядо Благо, както и Вожда на орките, а пък Александър не успя да долети отвъд океана, поради стачка на авиокомпаниите. Присъстваше още един, но за това в началото никой не подозираше. Блек улф беше получил официална покана от Модус вивенди за събитието и макар първоначално да реши, че подобни спорове твърде слабо го вълнуват, в крайна сметка намери мястото на срещата и се прикри по стар индиански маниер в някакви близки храсти.
Двете групировки се изправиха едни срещу други, гледайки се решително!!!
Напред излязоха Медката и Лорд Рутвен, като най-трезво мислещи от всяка страна, и като се срещнаха по средата, започнаха да преговарят. Диалогът се водеше крайно учтиво (щото те са такива хора), разбирателството почти беше постигнато и аха всичко да свърши мирно и приятелски, когато изведнъж някъде откъм страната на „Модус Вивенди” изхвърча камък и удари ИЛИТ по главата!!! (Много по-късно след изследване кадрите на Торн се установи, че всъщност това не е дело на модусите, а на Бляк Улф, който по някое време беше започнал да скучае.) ИЛИТ не получи сериозна травма, понеже главата й е страшно твърда, но пък изпадна в берсеркска ярост и се втурна с грозен вик към вражеските редици, повличайки чиготите след себе си. Чисто инстинктивно лорд Рутвен извади почти съвсем автентичния си арбалет и стреля срещу връхлитащата фурия, но в бързината не успя да се прицели добре. Стрелата рикошира в здравия шлем на Медката (производство на Гаден Пухчо (тм), на промоционална цена), и изхвърча наобратно.
Нейде зад гърба на лорда се чу едно "Ау-у"... Бляк Улф. Преди да презареди отново, лордът бе прегазен от ИЛИТ.
Почна се лудо меле.
Двама Модуси нападнаха Колобъра, подведени от селския му вид. Груба грешка! Наложи им се от личен опит и с цената на няколко болезнени синини да разберат, че тоягата, в умели ръце, е много опасно оръжие. А като се има предвид, че Колобъра съпровождаше ударите с реплики в специфичния за него колоритен стил, то двамата членове на „Модус Вивенди”, покрай другото, значително обогатиха речника си.
Шаманчо тъкмо репетираше новоусвоените чупки в кръста, когато бе атакуван от две
амазонки с червени рокли. Чиготът повдигна вежди, повдигна и меча си и се ухили от ухо до ухо.
- Прекрасни дами, очарован съм! Какви движения, каква техника!!! Никога не съм виждал нещо подобно!
Двете модуски се спряха заинтригувани. Шаманчо се ухили още по-широко, доколкото това изобщо беше възможно, и продължи:
- Само бих ли могъл да предположа, в името на достоверността разбира се, че тази
ръчичка с меча би трябвало да стои малко по-изправена, а този крак (какъв крак!), малко по-вляво, така, и освен това – в този момент страничен воюващ случайно се блъсна в него, – може би ще е по-добре да отидем малко по-встрани и на спокойствие
да уточним тези неща като благородни хора...
Тримата се оттеглиха, за да усвояват разни похвати.
Междувременно на бойното поле се срещнаха Бъдъмба и Сантяго. Мечът на Сантяго изсвистя и няколко незанитени халки се откъснаха от ризницата на Бъдъмба, която избесня и яростно замахна към противника. Мечовете на двамата се сблъскаха със звън и в този момент мечът на Бъдъмба, който не беше закален, се огъна около меча на Сантяго и на мъртво се завари за него. Двамата подръпнаха оръжията си, но като се убедиха, че не могат да ги разделят, ги захвърлиха и продължиха двубоя с други средства.
-- …….. ……. ……….! -- заяви Бъдъмба.
-- ……….. ……….! -- не й остана длъжен Сантяго.
-- А ти пък си ……… …………….. -- отвърна дамата -- И освен това ……… …….. …………. нещастен!
-- ВАХ! -- Възмути се Сантяго – ако аз ……… …….. …………. то ти пък си съвсем
……… …….. ………….! И …….. ……. ………..!!! ……… …….. ……….. ………….. която ……….. ………… ха-ха! И …….. ……… …………..!!! ... и т.н., и т.н. ...
Въпреки че Колобъра и Шаманчо сами неутрализираха по двама врагове, като цяло силите се оказаха равностойни. Не само че усиленото разучаване на средновековни трактати от страна на модусите си казваше думата, но и най-тежко бронирания чигот, Медка, беше изоставил бойното поле, отчаян от неуспеха на мирния си призив. В крайна сметка и случаят се притече на помощ на западните реенактори. Най-напред
Колобъра, увлечен в сражението, без да иска халоса ИЛИТ по рамото и тя се обърна
срещу него. А после на бойното поле се появиха дядо Благо и Гаден пухчо, покрити с изковано от тях желязо от глава до пети. Оказа се, че двамата са закъснели, тъй като е трябвало да си довършат доспехите, а по пътя са дръпнали малко от последната цигара на дядото(който ги е отказал, ама му е жал да я хвърли).
Като се има и предвид, че те изобщо не бяха пили вода, не е странно, че когато пристигнаха,бяха малко дезориентирани и почнаха да налагат когото сварят. Разнесоха се викове” -- Чакайте бе, що биете мен!?” Боят временно спря, за да се изясни кой от коя страна е, което даде възможност на Торн да влезе в ролята си на умиротворител (пък и без това нямаше повече памет на фотоапарата).
В тоя момент от някъде пристигна запъхтения Вожд на орките, нарамил нещо, което подозрително напомняше лозарска пръскачка.
-- Ей, без мен ли почнахте бе! Егати хората! Ха здрасти! Някой да има огънче?
Дядото започна да се бърка за запалка, а през това време Гаден пухчо попита:
-- Кво е тва бе -- лозето ли ще си пръскаш?
-- Абе не можах да намеря калашник. Благодарско! -- Вождът пое от дядото запалката и я поднесе към края на тръбата в ръката си -- Та затова спретнах набързо една огнехвъргачка. Още не съм я пробвал дали...
-- Кви са тия простотии бе -- раздадоха се протести -- Огнехвъргачка! Ми тва не е автентично!
-- ВУУУУМ! -- Огнехвъргачката блъвна десетметров пламък, който накара членовете двете групи да отскочат пъргаво по-далеч едни от други.
-- ...Работи! А!? Кой каза, че не ми е автентична огнехвъргачката?! -- нацупи се оркът и се огледа кръвнишки. Неочакван пристъп на единодушие връхлетя и двете групи, чиито членове още гасяха дребни пламъчета по дрехите си:
-- Автентична е бе, съвсем си е автентична! Само не я насочвай към нас!
-- Хм-м... -- оркът все още беше нацупен -- И какво ще прави сега - ще се бием ли, или ще пием?
Още един пристъп на единодушие връхлетя присъстващите;
-- Ще пием!!!
От редиците на Модусите излезе леко поопърления Лорд Рутвен и измърмори под нос, че има няколко бутилки медовина и бира от последната реколта собствено производство, но няма да стигнат за всички. Оказа се, че и Чиготите носят някое-друго шише дядовица, но тя също не стига за двете групи. Положението беше спасено от Гаден пухчо и дядо Благо. Гаден пухчо, по навик се беше запасил с няколко двулитрови шишета, а дядо Благо още не беше допушил последната си цигара, пък и по джобовете му се събра материал за още една.
Всички се разположиха около лагерната огнехвъргачка. Бутилките с пиене и дядовите цигари тръгнаха от ръка на ръка и под тяхно въздействие настроението започна да
се покачва. Всички изведнъж откриха, че страшно си допадат ... но внезапно от храстите с твърде странна походка се зададе Блек улф. Със страшен глас той попита чия е изключително неавтентичната стрела, която под крайно неправилен ъгъл го е уцелила на възможно най-неподходящото място. Което пък напомни на Илит, че още не знае кой я е улучил с камък по главата ... и всичко започна отначало."

Междувременно
на бойното поле се срещнаха Бъдъмба и
Сантяго. Мечът на Сантяго изсвистя и
няколко незанитени халки се откъснаха
от ризницата на Бъдъмба, която избесня
и яростно замахна към противника.
"Мечовете на двамата се сблъскаха със
звън и в този момент мечът на Бъдъмба,
който не беше закален, се огъна около
меча на Сантяго и на мъртво се завари
за него. Двамата подръпнаха оръжията
си, но като се убедиха, че не могат да ги
разделят, ги захвърлиха и продължиха
двубоя с други средства." Това съм го мяркал и другаде...
А иначе разказът вдъхновен ли е от действителни събития в сми имало е чадел, бира, медовина и ракия като всичко това се е изпило след мариза?

Там е работата, че до истински мариз така и не се стигна, всички заплахи си останаха онлайн Съответно нямаше и официално помирително запиване, макар че оттогава доста алкохол се изля.

А защо е била цялата дандания ?

От позицията си на по-стар клуб модусите отправяха твърде сериозни забележки към екипировката, подхода, познанията и изобщо към организацията ни. Ние, от своя страна, отказвахме да приемем авторитета им и предпочитахме да трупаме собствени знания и опит. Смятахме също, че е по-добре да не си напълно изпипан, но да се развиваш, отколкото да постигнеш някакво съвършенство и тогава да се явиш пред света. Шаманчо едва ли ще си признае, но навремето нямаше против да прави демонстрации по рокерски гащи и кубинки

Сега, доколкото разбирам, историята се повтаря дословно, само действащите лица са малко по-други.

Ясно е ако бяхте теглили на Кабалеро дьо Бодуен още тогава една майна сега можеше и да не е така.....

Не знам, със Сантяго после се сдобрихме и сега го считам за приятел, така че все нещо хубаво произлезе от въпросната дандания. Доста е тъпо, че в момента филма се превърта, но някои явления явно са циклични.

“Накъде върви светът. Младите не слушат старите и всеки иска да напише книга.”
Най-старият запазен египетски надпис.

Много добре написано, странното е, че изглежда напълно реалистично на моменти. :Д Както би изглеждала една битка съвкупно в мислите на различните участници, докато пишат емоционално във форума.

Проблемът сега не е толкова относно достоверността и изпипаността на въстановките. Всеки предполагам е съгласен, че трябва да се правят изпипано и автентично. Въпросът е по-скоро към подходите към самата въстановка, какво трябва да се сложи и какво не, какви са най-вече източниците, за да сложиш нещо, каква трябва да ни е представата за Средновековието и България в него и тн. Като в цялата история е са замесени ограниченост във вижданията, огромно количество Его(моето включително разбира се :Д) и огромна доза тролстване. Като последните две неща най-вече предопределят неразбирателството.